Още през XIX век немският лекар Вилхелм Хайнрих Шуслер обръща внимание на ролята на минералите за нормалното протичане на клетъчните процеси. Въпреки оскъдните по това време знания и непознаване на микроелементите д-р Шуслер се убеждава във важната роля на минералния баланс за човешкото здраве.

Вилхелм Хайнрих Шуслер е роден на 21 август 1821 г. в Германия, Олденбург. По това време техническата революция е последвана и от пробив в биологичните науки. Изследователи като Луи Пастьор, Робърт Кох, Рудолф Вирхов, Игнац Земевайс и други поставят основите на съвременната медицина. А Самюел Ханеман създава хомеопатията.

Израсналият в бедност Шуслер не може да посещава гимназия и университет, прехранва се като преподава чужди езици. Започва да следва медицина едва на 30-годишна възраст. Той няма право да следва в Германия, тъй като не е завършил гимназия и през 1852 г. се записва да учи в Париж, а в Берлин получава докторската си титла по медицина. Учи и в Прага, чийто медицински факултет е известен в областта на хомеопатията.

Д-р Шуслер се установява да практикува като лекар в град Олденбург. Първите 14 години от своята практика, използва хомеопатичните си познания, за да развие своя биохимичен лечебен метод, съчетавайки практическия опит с новите проучвания.

Шуслер изследва прахът на трупове, за да определи минералните съединения в тъканите на организма. По този начин открива например магнезиевия фосфат в нервната и мускулната тъкан. През 1872 г. започва да дава на пациентите си стрити на прах минерали и установява благоприятното им влияние. През 1874 г. той публикува „Съкратена терапия, базирана на хистологията и клетъчната патология” – труд от 16 страници, в който описва познанията си в областта на функцията и приложение на солите.

Повече от 100 г. след смъртта на д-р Шуслер, Шуслеровите соли продължават да се използват от последователите му по цял свят.